Програма

STOP на насилието над деца

Всяко дете има право на закрила от всички форми на насилие

Черно лице на дете на бял фон. Изглежда сериозно. Изобразява анонимност

UNICEF Bulgaria/2014/Aneliya Videnova

Достъпно на:
Български
English

Jump to

Предизвикателство
Решение
Ресурси

Предизвикателството

Насилието над деца е феномен, който съществува във всяка държава, общество, етническа или религиозна група, независимо от социалния статус на детето или семейството. То се случва навсякъде – в дома, в детската градина и училището, на улицата, в приятелския кръг, в местата за детска грижа, в правораздавателните институции и др. Децата стават жертви на различни видове насилие – физическо, психическо, сексуално, онлайн, тормоз, пренебрегване, трафик, сексуална и трудова експлоатация, детски бракове.

Съществуват безспорни доказателства за вредите от насилието върху физическото и психичното здраве и развитие на децата, върху способността им да учат и да изграждат отношения с други хора, да бъдат пълноценни възрастни и родители. Икономическата цена на насилието възлиза на около 7 трилиона щатски долара годишно в световен мащаб.

По данни на Агенцията за социално подпомагане през 2019 г. в отделите „Закрила на детето“ са регистрирани 1 171 сигнала за насилие над деца и са открити 446 случая. Броят на откритите случаи от 2015 до 2019 г. обаче постоянно намалява, което означава, че коефициентът на превръщане на сигнала в случай е много нисък като причините за тази тенденция не са ясни.

След приемането на Закона за закрила на детето през 2000 г. България изгражда система за закрила, която работи и по превенция, идентифициране и реакция при случаи на насилие над деца. Телесното наказание е забранено в Закона за закрила на детето, Семейния кодекс (2009) и Закона за предучилищното и училищното образование (2015). През февруари 2017 г. Министерският съвет одобри Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца за периода 2017-2020 г., но насилието над деца продължава да бъде сериозен проблем и ежедневие със сериозни последствия за живота и здравето на много деца.

През 2021 г. УНИЦЕФ завърши голямо изследване, което за пръв път дава пълна картина на проблема с насилието над децата в България. Резултатите показват, че всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст, като емоционалното насилие е най-често срещаният вид насилие (45,9%), последвано от физическо насилие (31,2%), сексуално насилие (15,6%) и пренебрегването (10,5%). Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%). Всяко трето дете (34,8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността. Децата и младите хора, преживели насилие или пренебрегване, и тези от тях, които се чувстват в опасност, имат много по-ниско ниво на благосъстояние в сравнение с останалите деца. При децата, преживели една форма на насилие, е установена силно изразена взаимна зависимост с преживяването на други видове насилие. 13% съобщават, че са били жертви на емоционално, физическо и сексуално насилие.

Изследването прави и обстойна оценка на капацитета на специалистите, работещи с деца, и установява, че те имат различни нагласи и разбиране за това до колко насилието над деца е сериозен проблем в България, както и различно разпознаване на признаците за насилие или злоупотреба.

Сравнително висок процент професионалисти смятат за приемливо удрянето на шамар на дете (6% - 16%). Около ¼ от професионалистите приемат учител или родител да крещи на дете, когато то не се държи добре. Между 50% и 85% от специалистите заявяват, че са преминали обучение, свързано с темата насилие над деца, като остават неуверени в познанията си за идентифициране на случаи на насилие. Като цяло има добро познаване на задължението за подаване на сигнал при случаи на насилие при 90-97% от професионалистите, а между 70 и 93% съобщават, че имат механизъм за подаване на сигнал в институциите, в които работят.

Сред основните пречки пред специалистите се посочват липса на ресурси и сериозно работно натоварване, водещи до високи нива на стрес и текучество на персонала; липса на обучения, супервизия и конкретни насоки за реакция, както и неосведоменост за съществуващото законодателство, координационни механизми и протоколи.

Насилието може и трябва да бъде предотвратено. Осъзнавайки дългосрочните последици на насилието за децата, техните родители и цялото общество, СЗО, УНИЦЕФ и други международни организации и партньори разработиха инструмент, базиран на научни доказателства и добри практики за това какво работи за предотвратяване и реагиране на насилието срещу деца и млади хора. „INSPIRE: Седем стратегии за прекратяване на насилието над деца“ представлява базиран на доказателства ресурс, който е насочен към всички - от правителствата до родителите и от гражданското общество до частния сектор. Всяка държава може да се възползва от насоките и примерните стратегии, ако те се прилагат посредством национална програма за действие, в която активно участват всички страни – правителството, местните власти, гражданското общество, родителите, децата и младите хора, медиите, бизнесът. На всеобхватния феномен „насилие над деца и млади хора“ може да бъде намерено решение, само ако има конструктивен диалог и общи действия от страна на всички.

Нашият принос към решението

Правото на всяко дете да живее без насилие е основен елемент в партньорството на УНИЦЕФ със страната за периода 2018 – 2022 г. УНИЦЕФ работи с правителството, местните власти, гражданския сектор, бизнеса, медиите и обществото за укрепване капацитета на национално, областно и местно ниво за предотвратяване, идентифициране, реакция и защита на деца жертви на насилие.

Основните области на работа на УНИЦЕФ по отношение на подкрепата на капацитета на държавата и основните заинтересовани страни за превенция на насилието и закрилата на децата в риск или жертви на насилие в България са:

- Подкрепа за родителите и полагащите грижа лица чрез развиване на програми за подкрепа на родителите и застъпничество за разширяване на тяхната достъпност в цялата страна като част от универсалните услуги за деца и семейства.

- Разработване и прилагане на цялостна училищна програма за сигурна училищна среда и превенция на тормоза и насилието „Стъпки заедно“ съвместно с Министерство на образованието и науката, която надгражда добрите практики и съществуващия опит в страната и се прилага с активното участие на училищата.

- Подкрепа за развиване на модел и предоставяне на специализирани услуги за деца, преживели насилие, и техните родители – Детски центрове за застъпничество и подкрепа „Зона ЗаКрила“ в 3 области на страната (Монтана, София, Шумен), които предоставят социална, правна и психологическа подкрепа на деца, преживели насилие, и техните родители.

- Повишаване на капацитета и подкрепата за професионалистите, работещи с деца и родители – учители, социални работници, възпитатели, лекари, здравни работници, полицаи, прокурори, съдии, адвокати и др.

- Предоставяне на техническа подкрепа, анализи, изследвания и застъпничество за промени и подобряване на ефективността на политиките, програмите и мерките, насочени към превенция на насилието и закрила на децата включително и он-лайн.

- Провеждане на кампании за повишаване информираността на обществото за насилието над деца, неговите форми и последици, както и развиване на обществени нагласи за нулева толерантност към насилието над деца.