През последните  десетилетия в България все по-често присъства темата за децата в риск, за правото на всяко дете да расте в спокойна и щастлива семейна среда. В унисон с европейските движения и програми за обгрижване на деца и у нас започна активно усилие за намаляване броя на социалните домове, в които живеят сираци или деца с увреждания. С развитието на идеята за приемното семейство, тръгнала – според първоначалната й философия, като „социална услуга“, но развила се постепенно до цялостна социална система, тази грижа навлезе в нов етап и за българското общество. Историята на настаняването на деца в приемни семейства в България, като част от историята на социалната работа, дава примери за търсене на работещи модели дълго преди приемното семейство и приемната грижа да се превърне в основен вариант за социална работа с деца, лишени от родителска грижа в началото на XXI в. Именно идеята за „приемно семейство“, като вид социална услуга постави основите и на редица законодателни инициативи в нашата страна с цел регулиране на отношенията в приемното семейство и гарантиране благополучието на децата, отглеждани в този тип семейна среда. Настоящата статия е своеобразен обзор относно характеристиката на понятието за приемно семейство и правното регулиране на „приемната грижа“ като социална услуга.

1. Приемно семейство –характеристика в някои държави членки на ЕС и в България

Институтът  „приемно семейство“ е познат на голяма част от държавите-членки на Европейския съюз. Това е мярка за закрила на децата, осигуряваща отглеждането им в семейна среда. Тя е уредена като допълваща и субсидиарна алтернатива на биологичното семейство. В законодателствата на някои от държавите съществуват разпоредби, по силата на които отделянето на детето от рожденото му семейство е крайна мярка. Тя е допустима само в случай, че опасността за интересите на детето не може да бъде предотвратена по друг начин. Решението за отделяне от биологичното, рожденото семейство се взема след преценка на интересите на детето, неговата личност и необходимостта му от грижа и стабилно развитие,  същото така се търси защита на детето.

Съществуват законодателства, в които откриваме легална дефиниция на понятието „приемно семейство“ (Франция, Германия). От правните уредби на някои държави- членки могат да се извлекат следните основни характеристики на приемния родител:

• не е роднина на детето;
• осигурява подслон на детето и
• полага текущи грижи за детето извън дома на родителите му.

Всички лица, кандидатстващи за приемни родители трябва да отговарят на определени законови условия. Въз основа на извършен подбор се утвърждават лицата, годни за приемни родители. Съответно трябва да се отбелжи, че предоставянето на грижата за детето на приемен родител става въз основа на:

• договор, сключен между приемния родител и съответен компетентен орган (Австрия, Чехия, Белгия, Италия);
• разрешение от органа, оправомощен да следи за опазване интересите на децата – (Службата по въпросите на децата във Федерална Република Германия, Общински съвет за социални грижи във Финландия);
• предварително разрешение от компетентния местен орган по местожителство на приемния родител и договор за приемане, към който се прилагат разпоредбите на трудовото законодателство, като се има предвид спецификата на извършваната дейност (Франция);
• разпореждане на компетентния съд – при бързи производства, разглеждащи случаи на насилие над деца (Финландия).

В акта или договора, с които на приемния родител се предоставя грижата за детето, подробно се уреждат:  правата и задълженията на родителя по отношение на приетото за отглеждане дете; условията за отглеждане, възпитание и образование на детето; сроковете, за които е настанено детето; основанията за прекратяване на полагането на грижа за детето; отговорността на приемните родители при прекратяване на договора.

Голяма част от съдържанието на тези актове е нормативно определена.
Освен от органите за защита интересите на децата, контролът върху дейността на приемните родители може да се осъществява и от общинската администрация, както и от прокурора (Испания). Особеност откриваме в Кралство Белгия, където във Фламандската общност за грижата, полагана от приемните родители, следи съдът, който е предписал настаняването.

В България за понятието „приемно семейство“ съществуват редица разпоредби[1] в рзлични нормативни актове, които дават широко и неконкретизирано дефиниране на понятието, от които можем да посочим, че съгласно нашето законодателство: приемно семейство е отделно лице или двама съпрузи, при което/които се настанява дете за отглеждане и възпитание, като се сключва договор за грижа между съответния доставчик на социална услуга „приемна грижа“ по настоящия адрес на лицето или двамата съпрузи, с който се осигурява временно настаняване в семейна среда на детето.

Съответно според българската законодателна рамка правата и задълженията на приемните родители се определят с договор, а видове приемни семейства биват доброволни или професионални. Като професионалното приемно семейство притежава допълнителна квалификация за отглеждане на деца и сключвa договор с доставчик на социална услуга “приемна грижа”. Съществена разлика между доброволните и професионалните приемни семейства се изразява в това, че професионалните приемни семейства получават заплата за грижата, която предоставят на децата. Но законодателят е предвидил и доброволните, и професионалните приемни родители да получават месечна издръжка и еднократни помощи, които могат да бъдат и в натура.

2. Преглед на социалната услуга „приемна грижа“ и приемните семейства, попадаща в юрисдикцията на Република България.

Както посочих по-горе приемното семейство в България може да бъде две категории, съответно и приемната грижа може да бъде доброволна или професионална, съгласно разпоредбите на националната законова рамка.

Характерното при доброволната приемна грижа е сключването на граждански договор с утвърдено приемно семейство, преминало базово обучение. Семейството получава месечна издръжка, както и еднократни помощи.  При този вид приемна грижа детето получава месечна помощ в зависимост от навършените години ( съласно чл.50, ал.3 от ППЗЗД):

Например:

• дете до 7 години получава трикратен размер на ГМД[2];
• дете от 7 до 14 години получава 3.5- кратен размер на ГМД;
• дете от 14 до 18 години получават 4-кратен размер на ГМД;

Всички деца, отглеждани в приемни семейства, имат право на еднократна годишна помощ. Тази сума се използва за посрещане на спешни нужди при децата като рожден ден, първи учебен ден и др.; За деца с физически и психически увреждания се изплаща добавка в размер на 75% от ГМД, независимо от дохода на семейството.

При професионалната приемна грижа се сключва трудов договор с единия родител от приемното семейство, преминало базово обучение и допълнителна квалификация за възпитание и отглеждане на деца. Професионалният приемен родител получава трудово възнаграждение и месечна издръжка, както и еднократни помощи за нуждите на настаненото дете. Също така същественото е, че за професионалният приемен родител, съгласно българското трудовото законодателство, срокът на договора за отглеждане на дете се зачита за трудов стаж.

Професионалните приемни семейства получават месечна заплата:

• за отглеждане на едно дете – 130% от минималната работна заплата[3];
• за отглеждане на 2 деца – 140% от минималната работна заплата;
• за отглеждане на повече деца – 150% от минималната работна заплата.

Характерно за професионалните приемни семейства е, че приоритетно в тях се настаняват: деца до 3-годишна възраст; деца с увреждания;  деца – жертви на насилие или трафик; деца, спрямо които е приложена мярка „полицейска закрила“ – след изтичането на срока й;  деца при условията на заместваща приемна грижа ( чл. 25 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях).

В чл. 3 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца нормативно са определени следните видове настаняване в приемно семейство: краткосрочно; дългосрочно; спешно; заместваща приемна грижа.

• Краткосрочно настаняване на дете в приемно семейство се предприема за срок до една година с цел подкрепа на родителите/полагащите грижи за детето и последващата реинтеграция.
• Дългосрочно настаняване на дете в приемно семейство се предприема в случаите, когато опитите да бъде предоставена сигурна семейна среда на детето (реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване) са завършили с неуспех в рамките на краткосрочното. Дългосрочното настаняване в приемно семейство не изключва детето от регистъра за осиновяване и не прекратява работата по реинтеграция.
• Спешно настаняване на дете в приемно семейство се предприема, когато съществува непосредствена заплаха за живота и здравето на детето, изпаднало в бедствена ситуация. Това става по няколко начина: с предприета мярка „полицейска закрила” – след изтичането й; жертви на насилие и трафик; до 3-годишна възраст.

При спешното настаняване липсва периода на напасване и опознаване между детето и приемното семейство или той е изключително кратък. Всички останали етапи и процедури се спазват с изключение на тяхната последователност. Спешно настаняване се предприема в утвърдено приемно семейство, чиято оценка е показала наличие на капацитет и готовност да приемат веднага дете в дома си.

• Заместваща приемна грижа се предоставя на дете за кратък период от време (може да се предоставя и периодично) с цел подкрепа на полагащите грижи за детето или подкрепа/подготовка на детето в следните случаи:

• за осигуряване на отпуск на професионално приемно семейство, при което има настанено дете;
• за подкрепа на семействата на близки и роднини, при които има настанени деца;
• при заболяване на член на приемното семейство за времето на отпуск по болест, когато друг член на семейството не може да осигури адекватни грижи за детето;
• на деца, настанени в специализирани институции, с цел подкрепа на тяхната социализация;
• на родители, които полагат грижи за дете с увреждане, за осигуряване на подкрепа с цел превенция на институционализацията.

Какво е приемна грижа, съгласно българското законодателство?

Приемната грижа в Бъкгария, както вече посочих, е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на близки и роднини или в приемно семейство.

В случаите, в които органите по закрила на детето констатират риск и необходимост от настаняване в приемно семейство, то това се извършва съгласно разпоредбите, регламентирани в Закона за закрила на детето. По мое мнение услугата “приемна грижа” дава възможност на много деца в риск или настанени в специализирани институции да се отглеждат в семейна среда, което от своя страна е възможност за отглеждане и възпитание на дете в приемно семейство, като се гарантира правото му да расте в семейна среда и да се развива пълноценно. Когато детето е в риск, услугата “приемна грижа” осигурява определен период от време сигурна и безопасна семейна среда за детето, което допринася за неговото правилно физическо, психическо и емоционално развитие. В определени случаи приемната грижа осигурява подкрепа на биологичните родители в кризисни ситуации и допринася за процеса на деинституционализация в България, което е основен приоритет през последните години в политиката по закрила на децата.

Приемната грижа включва дейности по набиране и оценяване на кандидати за приемни семейства, обучение, взаимно адаптиране, настаняване и отглеждане на дете в приемно семейство, подкрепа и наблюдение.

На кандидатите за приемни родители се предоставя писмена и устна информация, относно реда и условията за кандидатстване, процедурата по подбора и утвърждаване на кандидатите, както и същността и целта на настаняване на дете в приемно семейство. След подаване на заявление и съпътстващите го документи в териториална Дирекция “Социално подпомагане”, стартира оценка на кандидатите, която продължава до четири месеца. Задължително изискване е преминаване на базово обучение, което завършва с доклад и становище от обучителя. При извършване на оценка за приемното семейство се преценява възможността на семейството да осигури материални условия за отглеждане и развитие на детето, което включва наличие на лично пространство за детето в жилището на приемното семейство, както и лични качества на кандидатите за предоставяне на приемна грижа по отглеждане и възпитание на дете. Професионалните приемни семейства получават допълнителна квалификация. Приоритетно в професионални приемни семейства се настаняват – деца до тригодишна възраст; деца с увреждания; деца – жертви на насилие или трафик; деца, спрямо които е приложена мярка “полицейска закрила”; деца при условията на заместваща грижа.

Настаняването на деца в приемни семейства може да бъде краткосрочно, дългосрочно, спешно и заместваща приемна грижа. Приемната грижа може да бъде доброволна – семействата полагат грижи за децата безвъзмездно, като получават само месечни средства за отглеждането и възпитанието им и професионална приемна грижа – хора, които приемат грижата за децата като свое професионално призвание, в което могат да се развиват.

Видът на настаняването се определя в зависимост от потребностите на детето, целта на неговото настаняване и плана за действие, изработен по случая.

При предоставяне на услугата “приемна грижа” се уважават и зачитат индивидуалните особености и идентичността на детето и неговото биологично семейство. За деца, настанени за отглеждане в приемно семейство се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето, въз основа на сключен договор по чл. 27, ал. 4 от Закона за закрила на детето. Средствата се предоставят месечно, като се диференцират съобразно възрастта на детето и са предназначени за издръжката му. В периода на отглеждане на детето в приемното семейство има възможност за отпускане и на еднократна финансова помощ.

Когато приемното семейство е професионално, възниква трудово правоотношение между него и директора на дирекция “Социално подпомагане”. Размерът на основното месечно трудово възнаграждение на професионалното приемно семейство се определя от броя на настанените деца и е обвързан с минималната работна заплата.

3. Юридическа характеристика на процедурата по настаняване в приемно семейство, като мярка за закрила на детето[4]

Детето се настанява в приемно семейство по смисъла на чл. 31 от Закона за закрила на детето с цел осигуряване отглеждането и възпитанието му в семейна среда (§ 1, т. 2 ДР ЗЗД). Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗД настаняването под приемна грижа е една от предвидените мерки за закрила на децата и алтернатива на институционалното отглеждане. То се осъществява по съдебен ред, а до произнасянето на съда със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето се извършва временно настаняване по административен ред след сключване на договор с приемното семейство.  По предложение на министъра на труда и социалната политика Министерският съвет с Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях урежда условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства, както и настаняването на деца в тях, израз на основните принципи, на които закрилата на детето се основава – отглеждане на детето в семейна среда, осигуряване по най-добър начин на интересите на детето (чл. 3, т. 2 и 3 ЗЗД). Съобразно чл. 2 от горепосочената Наредба приемна грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в семейство на съпрузи или при отделно лице въз основа на договор. Стандартите за предоставяне на социалната услуга приемна грижа са определени в чл. 18–29 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца, а критериите, по които се оценява съответствието на приемната грижа с тези стандарти са посочени в приложение № 2 към чл. 29 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца.

3.1.1.  Компетентен орган

Настаняването на дете извън семейството се осъществява от съда. По аргумент чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗЗД компетентен е районният съд по седалището на дирекция „Социално подпомагане“, извършила временното настаняване.

Временното настаняване се извършва по административен ред от дирекцията „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето (§ 1, т. 10 ДР ЗЗД).

3.1.2. Деца, които могат да бъдат настанени извън семейството

Основанията за настаняване на дете извън семейството (както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство) са посочени в чл. 25 ЗЗД, а именно дете:

• чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
• чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
• чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
• което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
• в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.;
• чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

3.1.3. Вид на настаняването

Определящи критерии за вида на настаняването в приемно семейство са следните:

– потребностите на детето;

– целта на настаняването;

– плана за действие за детето.

Съгласно нормата на чл. 3 Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях настаняването в приемни семейства може да бъде:

• краткосрочно – до 6 месеца, предприето с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него;
• средносрочно – от 6 месеца до 1 година, предприето със същата цел;
• дългосрочно – над 1 година, предприето за деца, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права, с ограничени родителски права или чиито родители трайно не полагат грижи за тях и не е възможно връщане в биологичното семейство;
• спешно настаняване се предприема с цел запазване на живота и здравето на детето при спазване на условията на чл. 25 ЗЗД.

3.1.4. Нормативно установени изисквания на процедурата по настаняване на дете в приемно семейство

Детето може да бъде настанено в семейство, утвърдено със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ и вписано във водения от нея регистър[5]. Настаняването се извършва след сключване на договор с приемното семейство, с който се определят срокът за настаняването, финансирането, правата и задълженията по договора във връзка с отглеждането и възпитанието на детето (чл. 27, ал. 5 ЗЗД). Съобразно чл. 18, ал. 1 от НУРКПУПС с договора се уреждат и въпросите, свързани с:  подходящи жилищни условия; лично пространство за детето; подходяща храна и режим на хранене; личните нужди на детето; условия за емоционално развитие; грижи за здравето и образованието; срещи с роднини, близки, приятели или значими за детето хора; сътрудничество с дирекция „Социално подпомагане“;  както и други важни за детето или приемното семейство обстоятелства.

Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ определя социален работник от отдел „3акрила на детето“ за работа с детето, което може да бъде настанено в приемно семейство – чл. 8, ал. 5 от горепосочената Наредба.

3.1.5. Вътрешен ход на процедурата

Закрила на детето се предоставя след постъпване на сигнал за дете в риск или за нарушаване правата на дете (писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници) в отдел „Закрила на детето“ в дирекция „Социално подпомагане“ – чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Писмено постъпилият сигнал се завежда в дневник за регистриране, а устно постъпилият сигнал се описва във формуляр и се въвежда в дневника. Анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете или по преценка на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – чл. 10, ал. 5 ППЗЗД. Следва оценка на случая. От отдел „Закрила на детето“ се изготвя план за действие. Следващ етап е изборът на подходящо приемно семейство от регистъра. Той се прави от директора на дирекция „Социално подпомагане“ след мотивирано предложение на социалните работници – работещия с детето и извършилия преди това оценката на приемното семейство за включване в регистъра по чл. 21, ал. 1, т. 6, б. „ж“ ЗЗД (чл. 16, ал. Наредбата). Провежда се среща за представяне на детето с всички партньори, изключение е само когато настаняването на детето в приемно семейство е спешно.

Започва процес на опознаване между приемното семейство и детето, който включва срещи между тях, посещение на детето в жилището на приемното семейство, както и предоставянето на информация от социалния работник на приемното семейство относно –  нуждите и навиците на детето; особеностите в поведението и развитието на детето; здравословното състояние на детето и неговия личен лекар; биологичното семейство на детето; и всякаква друга, която би подпомогнала приемното семейство в грижите за детето.

Изграждането на емоционална връзка и процеса на опознаване обикновено продължава от 4 до 6 седмици, като може да бъде по-кратък или да отпадне в случаи на краткосрочно или спешно настаняване на детето.

След като се изградят близки отношения на детето с приемното семейство, следва временно настанява със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ след сключен договор с приемното семейство. Детето се настанява, а на приемното семейство социалният работник, работещ с детето предоставя плана за действие и всяка информация, необходима за отглеждането на детето (чл. 18, ал. 2 от Наредбата).

Тъй като съгласно чл. 26 ЗЗД настаняването извън семейството се осъществява от съда, дирекция „Социално подпомагане“, прокурорът или родителят отправя молба до съответния районен съд, с която се инициира съдебно производство. Тя, съгласно чл. 28, ал. 2 ЗЗД, се разглежда незабавно в открито заседание с участието на органите или лицата, подали молбата и с участието на детето. Съдът се произнася в 1-месечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно.

Социалният работник, работещ с детето го посещава в приемното семейство най-малко 2 пъти през първия месец и веднъж през всеки следващ месец, като му се осигурява възможност за осъществяване на лични контакти с детето.

Административните актове, с които се произнася директорът на дирекция „Социално подпомагане“ се издават и обжалват съобразно Административнопроцесуалния кодекс.

Решението, с което съдът определя мерките за закрила на детето подлежи на обжалване пред окръжния съд в 7-дневен срок от постановяването му. Решението на окръжния съд е окончателно.

3.1.6. Резултат от процедурата по настаняване на дете в приемно семейство[6]

• Права и задължения на приемните родители:По време на престоя в семейството приемните родители поемат отговорността за опазване на живота и здравето на детето и за неговото възпитание.

Приемните родители имат право да изразят мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето, съгласно чл. 34 ЗЗД, но те не могат да вземат решения, засягащи бъдещето на детето или да променят решения, които са били съгласувани с човека, носещ родителската отговорност. Те не са носители на родителски права и задължения, както и между тях и детето не възникват правните отношения на осиновяването.

Приемното семейство е длъжно да уведомява дирекция „Социално подпомагане“ за всяка промяна в обстоятелствата, които засягат детето, а именно:

• обстоятелствата по чл. 32 ЗЗД – поставени са под запрещение; лишаване или ограничаване на родителски права; настойници или попечители, както и приемни семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения; не са годни да изпълняват родителски функции; които страдат от СПИН и други болести норамивно определени в Закона за здравето
• обстоятелствата по чл. 22 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях – промяна на настоящия адрес или предстояща промяна на настоящия адрес; сключване на брак или развод на лицето, станало приемно семейство; смърт на детето или на лицето, станало приемно семейство; както и други важни обстоятелства.
• Финансова подкрепа: За деца, настанени за отглеждане в приемно семейство се предоставят средства за отглеждането и възпитанието им (съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 1 ППЗЗД) – храна, облекло, разходи за отопление, транспортни разходи, джобни пари, телефонни разговори, училищни разходи и др. според потребностите на детето, въз основа на сключения договор по чл. 27 ЗЗД. За получаване на тези средства приемното семейство подава молба-декларация и прилага документи към нея, предвидени в чл. 52, ал. 2 ППЗЗД.
• Данъчно облекчение

Приемният родител, в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство и който отговаря на законовите изисквания, ползва данъчно облекчение, съласно чл. 24г, ал. 3, ал.4, ал.5 от Закона за данъците върху доходите на физически лица.

• Прекратяване на настаняването на дете в приемно семейство

Основанията за прекратяване на настаняването на детето в приемно семейство, като мярка за закрила на детето са посочени в разпоредбите на ЗЗД и са следните:

• при разваляне на договора;
• с изтичане на срока;
• при взаимно съгласие на страните по договора;
• с осиновяването на детето;
• с навършването на пълнолетие от детето;
• с отпадане на основанията, с оглед на които мярката за закрила е предприета;
• при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;
• при промяна на мярката за закрила.

Прекратяване на настаняването могат да искат приемното семейство;  дирекция „Социално подпомагане“; родителите на детето или  прокурорът.

Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето на съда – чл. 30, ал. 2 ЗЗД. Районният съд се произнася по искането с решение, което се изпълнява по административен ред. Решението се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение ще посоча, че чрез създаването на институтът „приемно семейство“ се цели осигуряване на временна грижа за деца в риск, като основната цел е децата да бъдат отглеждани в условията на сигурна, подкрепяща и стимулираща  семейна среда.  Съгласно настоящото законодателство в България приемният родител не е носител на родителски права по отношение на настаненото в семейството му дете, но има задължението и ангажиментите да осигури на настаненото в семейството му дете добри грижи, внимание и спокойна среда, които да благоприятстват за неговото правилно развитие и личностно формиране. И въпреки това по мое мнение е необходимо да се преосмисли законодателната рамка и да се осигурят родителските права на приемните родители.

В периода на настаняването, приемното семейство и детето получават съдействие и подкрепа от страна на социалните работници от отдел „Закрила на детето“ към съответната триториална стуктура на Агенция за социално подпомагане и от доставчиците на социални услуги. Като доставчик на услугата „приемна грижа“ може да бъде Дирекция „Социално подпомагане“, общината или лицензиран доставчик на социална услуга за деца (физическо лице, редистрирано да извътшва търговска дейност или юридическо лице, лицензирани по реда на чл.43б от ЗЗД). Идеологията застъпена в националната ни правна система обхваща следното: приемното семейство осигурява за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда за дете в риск, която да допринесе за неговото пълноценно развитие; също така чрез приемното семейство се извършва превенция на институционализацията на деца в риск; реализира се подготовка на деца, настанени в специализирани институции за реинтеграция в биологичното им семейство или осиновяване. С оглед постигане на тези цели законодателят е развил система от правни норми, регламетиращи „приемното семейство“, но в различни нормативни актове (закони и подзаконови нормативни актове). Но струва ми се, че за пълнота по отношение на родителските права на приемните родители следва законодателят да попълни съответна липса чрез нормативна регулация, също така може би е необходимо да се обмисли и възможност за кодификация като самостоятелен правен институт „приемното семейство“.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: 

• Закон за закрила на детето;
• Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето;
• Закон за социално подпомагане;
• Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях ( приета с ПМС № 314 oт 4.12.2006 г., обн., ДВ, бр. 100 от 12.12.2006 г., изм. и доп., бр. 68 от 4.09.2012 г., в сила от 4.09.2012 г., бр. 79 от 3.10.2017 г., доп., бр. 38 от 10.05.2019 г.)
• Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца (приета с ПМС № 256 от 7.11.2003 г., обн., ДВ, бр. 102 от 21.11.2003 г., в сила от 21.11.2003 г., изм. и доп., бр. 26 от 27.03.2007 г., в сила от 27.03.2007 г., изм., бр. 53 от 10.06.2008 г., бр. 45 от 16.06.2009 г., изм. и доп., бр. 80 от 9.10.2009 г., бр. 48 от 25.06.2010 г., изм., бр. 7 от 21.01.2011 г., изм. и доп., бр. 37 от 7.05.2019 г.)
• Методика по приемна грижа, утвърдена от Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане и Председателя на Държавна агенция закрила на детето, септември 2013;
• Стандарт и контрол на социалните услуги в Европа: сравнително-правен анализ, Фонадация „Програмен и аналитичен център за европейско право“, София, март 2004
• Проект BG051POО01-5.2.11 „И АЗ ИМАМ СЕМЕЙСТВО“, съфинансиран от Европейски социален фонд през програмен период 2007-2013
• Проект BG05М9ОР001-2.003-0001-С01 „ПРИЕМИ МЕ“, съфинансиран от Европейски социален фонд през програмен период 2014-2020

[1]Според чл. 31 ал. 1 от Закон за закрила на детето (ЗЗД) под приемно семейство се разбират двама съпрузи или отделно лице, при което/които се настанява дете за отглеждане и възпитание съгласно договор. В чл. 34а от Закона за закрила на детето гласи: „Приемната грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на близки и роднини или в приемно семейство”. От разпоредбите на Закона за закрила на детето извеждаме, че грижата в приемно семейство се приравнява към времените мерки за закрила  на детето  ( виж чл.27 ЗЗД, чл.28 ЗЗД, чл.30-32 ЗЗД, чл.34-36 ЗЗД и др.). От разпоредбите на Наредбата за условията и реда за кандидатсване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях извличаме нормнативно определените видовете приемни семейства, а именно доброволно приемно семйство и професионално приемно семейство.

[2] Гарантиран минимален доход – определя се от Министерси съвет. За 2018 г. ГМД беше определен в размер на 75 лв. с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 305 на МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход.

[3] В България няма отделен закон за минималната работна заплата. Съгласно чл. 244 т. 1 от Кодекса на труда (КТ), минималната работна заплата (МРЗ) за страната се определя от Министерски съвет. Напр. за 2020 г. с ПМС № 350/2019 г.размерът на МРЗ е определен на 610 лв.

[4] Нормативна уредба, която урежда въпроса: чл. 4, 25–30а от Закона за закрила на детето; чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето; чл. 16–19 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях; чл. 18–29 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца

[5] чл.31, ал.3 от ЗЗД:“ Регионалната дирекция за социално подпомагане поддържа регистър на утвърдените приемни семейства.“ Съгласно чл.72 от Вътрешния правилник на Агенция за социално подпомагане Регистрите по чл.31, ал.3 от ЗЗД се обобщават в центална администрация на АСП – Главна дирекция „Социално подпонагане“.

[6]В дoпълнение ще посоча, че през 2011 г. започва изпълнението на проект BG051POО01-5.2.11 „И АЗ ИМАМ СЕМЕЙСТВО“, чията основна цел беше децентрализиране на услугата „Приемна грижа” и разгръщането й на общинско ниво, като инструмент за превенция на настаняването в специализирана институция на децата от целеви групи и осигуряване на алтернативна грижа на институционалната.  Проектът се реализира в патрньорство между 63 общини на територията на страна, Агенция за социално подпомагне, Държавна Агенция закрила на детето, Министрество на труда и социалната политка. Финансирането по проекта беше осигурено от Европейски социален фонд и беше в размер на 30 103 018,16 лв. Увоени бяха 98% от средствата или 29 675 239,89 лв. А средствата бяха предостваени за следните дейности: осигуряване на месечна издръжка на деца, настанени в приемни семейства; осигурявне на възнаграждения на професионални приемни родители; извършване на обучения за професионален приемен родител; подпомагане процесите на опознаване между приемното семейство и детето, финансиране разработването на единен стандарт.

Проект „И АЗ ИМАМ СЕМЕЙСТВО“ се реалзира в пряко съответствие с Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в България”, приета на 24 февруари 2010 г. от Министерски съвет и Плана за действие за нейното изпълнение. Проектът се основава на политика в най-добрия интерес на детето, насочена към подкрепа на семействата и създаване на най-добри условия за развитие на децата и реализиране на техния пълен потенциал. Тази политика е основана и на зачитане на правата на детето, нормите, стандартите и принципите на универсалност, неделимост и недискриминация, като същевременно се характеризира с висока чувствителност, гъвкавост и подготвеност за посрещане на предизвикателства. Проетът приключи на 31.12.2015 г. , като резулатите коите се постигнаха чрез него допринесоха за развитието не само на приемната грижа, като мярка за закрила на детето, а и в процеса по разгръщане значението на приемното семейство в съвремените условия. Бяха обучени над 1600 приемни семейства, бяха настанени над 3000 деца в приемни семейства, голяма част от които изведени от институции.

Финансовата подкрепа за приемни семейства продължава и към настоящия момент чрез нов проект  BG05М9ОР001-2.003-0001-С01 „Приеми ме“, с осигурен финансов ресурс в размер на 25 000 000 лв. от Европейски социален фонд. Подкрепата отново осигурява финансови средства за приемни семейства относно месечни помощи и предоствяне на професионални обучения, подкрепа на просеца по настаняване на децата в приемните семейства и интеграция в обществото. Проектът предвижда и разполага с ресурси за изграждането на  практически организационен стандарт, способен да защити предложение за единен държавен стандарт, чрез който да се осигури приемната грижа в национален мащаб.Резултатите се очаква да бъдат оповестени през 2021 г.