Стилистичните фигури са езикови средства за постигане на емоционално и експресивно въздействие върху читателя в художествената, публицистичната и разговорната реч. Те се изграждат въз основа смисловото съдържание на думите, словосъчетанията, изреченията и текстовете. Затова в стилистиката се разглеждат в раздел „Стилистична семасиология”. Според начина на създаването им и постигания чрез тях ефект, стилистичните фигури се делят на две основни групи:
I. Фигури на заместването – в контекста на речта прякото значение на думите се замества с преносно. Това са ТРОПИТЕ. Според начина на превръщане на прякото значение в преносно, чрез пренасяне на названието на предмет или негов признак върху друг предмет или негов признак се делят на:
1. Метафорични тропи
1.1. метафора – преносът на названието се извършва въз основа на някакво сходство
1.2. антономасия – физически и нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на носител на такива качества
* на литературен герой (Хамлет – нерешителност, Плюшкин – скъперничество, Тарюф – лицемерие, Отело – ревност, Квазимодо – външна уродливост и грозота, но душевна красота)
* на митологичен образ (Зевс – власт, Херкулес – сила)
* на историческа личност (Цезар – користолюбие, Рокфелер – пари)
1.3. олицетворение – прехвърляне на качества от одушевени към неодушевени предмети; това е един от най-старите похвати в поезията, произлизащ от антропоморфното наивно обяснение на природата.
* одухотворяване
* персонификация
1.4. алегория – при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човек се изразява чрез предмет, явление или животно. Тя може да се създаде само в завършен текст за разлика от олицетворението, което може да бъде в отделно изречение или в част от текст.
1.5. ирония – при този троп към началното значение на думата, словосъчетанието или изречението се влага противоположно – символ, с цел да се даде отрицателна оценка. Предметът на речта се изобразява привидно положително, а всъщност се има предвид негов недостатък. Пресечната точка между привидно положителната оценка и действителната отрицателна е същността на иронията като троп. Вложеният противоположен смисъл се възприема и осъзнава като практическо значение. Ироничното значение не е вътрешно присъщо на езиковите единици, а се реализира в контекста на дума, изречение или текст.
1.6. сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак, с цел да се създаде образна характеристика на един от тях; двете части на сравнението се свързват с: както, сякаш, подобен на, приличен на и т.н.
1.7. епитет – чрез него се назовават съществени признаци на предмет или действие, с цел да се даде емоционална оценка, да се характеризира образно обекта на речта.
2. Метонимични тропи
2.1. метонимия
2.2. синекдоха
2.3. перифраза
2.4. евфемизъм – буквално означава „говоря вежливо”; разновидност на перифразата, в която се заменят едни думи с други, с цел да се смекчи неприятното въздействие върху слушателя.
3. Тропи от групата на количеството
3.1. хипербола – предмет или предназначението му преднамерено се преувеличава, с цел да се усили изразителността
3.2. мейозис – чрез този троп предмет или предназначението му преднамерено се намалява
3.3. литота – чрез отрицание преднамерено се намалява, опростява признак на предмета, с цел да се отслаби положителната му оценка. Задължителна употреба на „не” и „няма”.
II. Фигури на съвместване – в контекста на речта се съчетават или комбинират по особен начин (по-кратко название е само ФИГУРИ). Делят се на три основни групи според това как се съотнасят значенията на техните компоненти едно спрямо друго при конкретизиране обекта на речта.
1. Фигури на съвместване – обектът на речта се характеризира чрез съвместване на тъждествени значения („Народът се радва, тържествува, ликува”). Всеки един от тези синоними изразява изблика на народните чувства, но нито един не разкрива достатъчно същността на обекта на речта. Затова тази фигура се определя като синонимна фигура за уточняване.
2. Фигури на неравенството
2.1. климакс (градация) – от гръцки „стълба”. При тази фигура началното значение се степенува възходящо. Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение синонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи.
2.2. антиклимакс – първоначалното значение се степенува низходящо.
3. Фигури на противоположността, могат да се нарекат и фигури на контраста. Обектът на речта се характеризира чрез съвместяване на противоположни значения в словосъчетания и изречения.
3.1. оксиморон – обектът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта.
3.2. антитеза – съпоставят се противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта. Антитезата по правило е синтактична конструкция с паралелно разполагане на частите на изречението и еднакъв словоред. Най-често се използват антоними или смисловото съдържание е противопоставено на антонимна основа.
Благодаря ви много за информацията, ще получа шестица 🙂
След като ме скъсаха на изпита по литературна теория, реших да проверя за какво става въпрос!Изобщо не било трудно, трябвало е само веднъж да го прочета….
Нищо, този материал ще ми помогне на поправката!!!:)
И аз ви благодаря за хубавите материали, които много ще ми помогнат… 🙂
Благодаря Ви. Много ми помогнахте. Ще продължавам да посещавам сайтове като Вашия.
Много благодаря.
Благодаря ви много, точно това търсех цял ден и най-накрая вашият сайт само ми помогна!!! Благодаря!!!
Коментарът не е написан на кирилица.
Много благодаря за информацията, но би било още по-хубаво, ако допълните с примери от известни произведения. Утре имма класно по български, стискайте ми палци!!!!!
коментарът не е написан на кирилица
много благодаря
нямаше да е лошо да има примери,тези правила как се учат наизуст
Много е хубаво да има такива сайтове,които да помагат на учениците да си свършат възможно най-добре работата 😀 благодаря ви много и продължавайте да попълвате нашите липсващи полета 🙂
Това звучи добре! Ами примери за да разберем как се използват и нещо повече как да ги разпознаваме и определяме в текст?
Подробна информация, но щеше да е по-добре да беше придружена с примери! 🙂
Много благодаря,но метонимия,синекдоха и перифраза не са написани а остянялото е много добре формулирано и се разбира лесно!!!!!! 🙂
Благодаря !
Здравейте!
Статията наистина е много полезна! Но ще бъде още по- полезна, ако към всеки термин добавите по няколко примера, за да бъде напълно ясно значението му!
Поздрави
много благодаря
mn qk sait
bray na vas vse tai da prodyljavati
ama sigurni li ste 4e tova sa vsi4ki za6toto az si mislq 4e bqha dosta pove4e vida figuri i tropi
Какво е синекдоха? Ако някой знае подобен сайт за понятия като синекдоха, епитет, сравнение и т.п. понятия, които се учат в училище да ми каже какъв е моля… Мерси предварително
Ура ще мога да ги науча за изпита по БЕЛ!!!Благодаря!!
Mnogo vi blagodarq za informaciqta :):)
No aliteraciq i asonans , kakto i o6te mnogo drugi gi nqma 😛
Подкрепям забележката на Сони – с по няколко примера значенията ще станат съвсем ясни.
мерси много, тези определения ми помогнаха за класната по литература 10х ! 🙂
Слагайте примери!
Добро е, но липсват примери. Има малка грешка при литотата. Не е задължително да има „не“ и „няма“. Например: океанче, шепа хора и тн.
Мерси много!
Помогнахте доста! :]
I az blagodaria
MNOGO mersi za tova mnogo mi pomogna 😉
Mejdo drugoto sonito e prava 🙂 trqbvat malko primeri.Daje dosta 😦
Много Ви благодаря! Тази информация наистина ми трябваше… благодаря Ви още веднъж!
blagodarq za pomo6tta mn e polezna inf
Не е зле, но доста са пропуснати, липсват красноречиви примери и не е много достъпно( изразяването )!
Препоръчвам Ви следващия сайт в Google!
Много е хубаво това, но ако имаше коментари щеше да е супер
Благодаря, информацията е много полезна! 🙂
Информацията е полезна но ако имаше примери щеше да е по-добре
Благодаря Ви ,сега ще мога да обясня на сина си, който е със СОП. Но наистина е хубаво да има примери за всеки вид тропи и фигури, тъй като навремето не сме ги учили. Смятам, че учебниците са написани на много висок стил и са трудно разбираеми. Още повече, че вече всяко четвърто дете е със СОП.
какво е СОП?
СОП е абревиатура на специални образователни потребности. Това са деца, на които трябва да бъде обърнато повече внимание, поради някакво тяхно състояние (не ми харесва думата заболяване). Те не са бавноразвиващи се или глупави, просто имат нужда от специфичен подход при представянето на информацията.
Много Ви благодаря за хубавите обяснения. Сега със сигурност ще получа 6-ица. Нашата учителка в училище все едно говори на себе си… Отново ви благодаря… Вие сте свесни хора, които искат да помогнат на нуждаещите се. 🙂
Може ли да ми дадете примери ?
Препоръчвам Ви помагалото на Иван Инев, в което има и примери. За съжаление вече не разполагам с времето, нужно за преобработка на вече качените материали. Моля за извинение за което. При конкретен въпрос за конкретен пример, бих могла да реагирам.